Новини

Системата от епоксидна смола с високо пълнене, със своята отлична механична якост, топлоизолация, забавяне на горенето и стабилност на размерите, се превърна в основен материал в глобалните производствени области от висок клас като електронно капсулиране, опаковане на захранващи устройства, формоване на композитни материали, лепила от висок клас и електрическо леене.

При проектирането на формулите за покритие, балансът между тиксотропията и изравняването директно определя усещането за конструкцията, способността против увисване, външния вид на покритието и крайния ефект на покритието. Традиционните добавки като пирогенен силициев диоксид, органични реологични агенти и бентонит могат да осигурят тиксотропия, но често водят до проблеми като повишена цена, ограничена съвместимост, недостатъчна стабилност при висока температура и намален гланц.

Алуминиевият хидроксид (ATH), като основен забавител на горенето и усилващ компонент на изкуствени камъни (особено кварц и твърди повърхностни материали), има решаващо въздействие върху свойствата на материала поради разпределението на размера на частиците.

В областта на полимерните композитни материали, приложението на алуминиев хидроксид (ATH) като ефективен безхалогенен забавител на горенето е от решаващо значение. Въпреки това, лошата съвместимост и склонността към агрегиране между ATH и смолистата матрица отдавна ограничават тяхната пълна производителност.

В областта на забавителите на горенето и функционалните пълнители алуминиевият хидроксид (ATH) заема централна позиция. Въпреки това, разликите в процесите на приготвяне - а именно методът на утаяване "отдолу нагоре" и методът на смилане "отгоре надолу" - основно определят физикохимичната природа и границите на ефективността на приложение на продуктите.

В електронни области от висок клас като полупроводникови опаковки, високочестотни субстрати, термични интерфейсни материали и усъвършенствани керамични субстрати, всяка микроскопична характеристика на материала директно определя границата на производителността и границата на надеждност на крайния продукт.